Епизод 1 – За бръмбарчето

Живяло в една гора малко бръмбарче, което много се страхувало от тъмнината. Щом настъпела нощта, то се скривало и треперело под някое листо, а наоколо му се привиждали всякакви страшилища. Накрая то не издържало, започвало да крещи от ужас и разбуждало всички обитатели на гората. Те тичали насам-натам уплашени, сенките им се мяркали между дърветата, а бръмбачето се плашело още повече и викало още по-силно. Най-много от виковете на бръмбарчето се дразнела едно малка горска фея. Тя трябвало да става рано за училище, където се учела на разни вълшебства, но вместо да слуша, тя направо заспивала по време на уроците. Всеки знае, че ако спиш в час, може да получиш двойки, затова феичката решила да прекрати тези „нощни концерти“. Взела един фенер, отишла при бръмбарчето и го попитала защо крещи нощем. То й отговорило, че се страхува. „А защо аз не се страхувам и аз съм малка.“ – казала феичката. „Защото си имаш фенер да ти свети.“ – отговорило бръмбарчето. Тогава феичката започнала да прави заклинание, за да направи фенер и на бръмбарчето, но тъй като била спала в час, вместо фенер, направила да му свети опашката. Бръмбарчето обаче останало много доволно, осветило нещата, които нощем му изглеждали страшни и видяло, че са съвсем обикновени. Започнало да лети по цяла нощ и да си свети с опашката, а денем да спи. Преди да заспи, малката фея радостно гледала как бръмбарчето-светулка лети из нощната тишина в гората.

Поука: „Като си се наспал се учи по леко, а учението е светлина.“