Епизод 3 – На пътя

Пролог

Вълкът отваря с крак вратата на един гараж. Опитва се да запали цигара, но не намира кибрит. Покрай него минава едно Коте, което пуши. Вълкът го вдига от земята, пали си цигарата от неговата, после си чисти дрехите с Котето, като с четка и го хвърля. В това време Заекът си кара колело по шосето. Вълкът вижда Заека, решава да го хване, слага си каска и ръкавици, изтиква от гаража красив червен мотор, сяда на него, пали го, но не си вдига краката от земята и моторът тръгва без него. Вълкът хуква да гони мотора. Моторът и Вълкът задминават Заека. Вълкът продължава да гони мотора, докато стигат да място, където шосето е като детелина. Обикаляйки детелината, за да хванае мотора, Вълкът вижда Заека и застава разкрачен на кръстовището да го хване като вратар топка. В това време пристига мотора и отнася вълка, но с гръб към кормилото. Моторът се носи след Заека и така всички стигат до една железопатна бариера. Заекът успява да премине, преди бариерата да се спусне. Вълкът не успява, блъска се във вече спусната бариера и пада на асфалта, а каската му пада на релсите. В това време идва влак и смачква каската. След като влакът отминава, Вълкът си взема смачканата каска и се заканва на Заека: „Ну, Заяц! Ну, погоди! “

Основен сюжет

Вълкът се е качил на цистерна с жива риба и отново гони Заека. Застига го, качва го на цистерната и иска да го изяде. Заекът обаче се пъха в единия люк на цистерната. Вълкът бърка в люка да го хване, но една хищна Щука го захарва по пръста. Вълкът изхвърля ръкавицата си заедно с щуката на шосето и продължава да бърка в люка, докато не пада надолу с главата в него, а краката му стърчат нагоре. Заекът излиза от другия люк, гъделичка Вълка по петите, скача от цистерната и побягва. Вълкът излиза от люка и хуква отново след Заека. Вижда една спортна кола, скача в нея и я подкарва. Изпод колата се показва Таралеж-механик, с инструменти в ръка, който е ремонтирал колата. Колата не е доправена и летейки по шосето от нея започват да хвърчат части. Вълкът все пак почти настига Заека и тъкмо да го хване, стигат до участък от пътя в ремонт. Заекът с лекото колело успява да премине, но колата на вълка съвсем се разчаства и накрая избухва. Заекът се връща до останките от колата и със съжаление вдига една обгоряла ръкавица на Вълка. В това време Вълка се е качил на един кран и закача с куката Заека. Обаче го вдига много високо и нарежда няколко варела един върху друг, за да го достигне. От радост, че вече Заека не може да му се изплъзне, започва да люлее куката и да танцува. Варелите се катурват и Вълкът се озовава в един от тях. Заекът хуква по шосето. Вълкът се качва на колелото на Заека, но то се оплита в крачолите на панталоните му. Той го захвърля заедно с панталоните и хуква да гони Заека по гащи. На пътя им се изпръчва тръба и Заекът се пъха в нея, Вълкът – също, но главата ву засяда вътре. Вълкът тръгва слепешката с тръба на главата, блъска се в жициге с високо напрежение, хваща го ток, накрая пада с тръбата надолу с главата. Една пчела го ужилва по крака, от страх и болка Вълкът преминава през тръбата, прокопава и земята и излиза пак на шосето. Вижда как Заекът отново се е качил на колелото и спокойно си кара. Вълкът вижда един валяк и се мята на него да гони Заека. Валякът обаче върви бавно и Вълкът започва да го бута, докато стигат едно нанадолнище, по което валякът се понася с бясня скорост, излиза от пътя, минава през гората, а Заекът остава встрани. Накрая Вълкът пада пред валяка, започва да бяга от него и едва поемайки си дъх изрича „Ну, погоди! „.