Епизод 12 – В музея

Пролог

Заекът влиза в музея. На входа има две рицарски брони. В едната се е скрил Вълка. Заекът си оставя билетчето при дремещия Хипопотам-уредник, обува чехли и започва да разглежда музея. Вълкът успява някак да мине без билет с дрънцащата броня, без да събуди Хипопотама, намъква чехли и започва да се пързаля по гладкия под на злата, обаче не успява да спре навреме и се блъска във фигура на пещерен човек. Последният удря Вълка с чук по главата. Едва свестил се, Вълкът вижда табела: „Пушенето забранено“ и напук решава да запали. Цигарата му пада вътре в бронята и той започва да гори. Вижда кана с някаква течност и я излива върху себе си, но това се оказва вряла вода. Грабва пожарогасителя, покрива се целия в пяна, отново се блъска в пещерния човек и получава чук по главата. От бронята започват да излизат сапунени мехури. Вълкът едва успява да си извади главата, но тя се оказва в голям сапунен мухур. Следва дежурната закана „Ну погоди!“ и мехурът се пука.

Основен сюжет

Част 1

Заекът разглежда музея, вижда Вълка и се скрива в тясна ваза. Вълкът се опитва да извади Заека от вазата, не успява и решава да я счупи с първобитен каменен чук. Докато избира от изложените чукове, Заекът изскача от вазата и бяга в друга зала. Вълкът не вижда това, а започва да удря с чука по вазата. Вместо да се счупи, тя се превръща последователно в купа, чайник , самовар и накрая в нощно гърне. След като не вижда вътре Заека, Вълкът узря ядосано гърнето в пода и вазата си връща първоначалната форма.

Част 2

Вълкът влиза в зала с воини и оръжия от различни епохи и забелязва, че Заекът се е скрил зад щит с герб. Вълкът отива при старинен катапулт с каменни топки за снаряди, започва да стреля по щита и го чупи. Стреля и по Заека, но не го улучва. Топчето-снаряд попада в манекен на африкански стрелец с лък. Той пуска стрелата и пронизва древногръцки хоплит, който пък от своя страна хвърля копието си по манекен на стрелец с арбалет. Последният пуска стрелата на арбалета право в цевта на едно оръдие, то стреля и в залата започва истинска канонада – хвърчат различни оръжия, а Вълкът в стремежа си да се опази от тях, попада върху катапулта, който го изстрелва в зала, посветена на древния Египет. Вълкът се плъзга по пода, омотава се в килим и пада право в саркофаг с надпис „Рамзес II“. Заекът идва, присмива му се и бяга от залата. Вълкът успява да се измъке от саркофага, търкулва се по стълбите, килимът се размотава и застила стълбите, но долу чака сърдитият Хипопотам. Вълкът кани Хипопотама да се качи по застланите стълби и последният благосклонно кима.

Част 3

Вълкът отново хуква да гони Заека. Заекът влиза в една зала, посветена на древна Гърция и затваря след себе си вратата с голямо резе. Вълкът започва да блъска стената със стенобитно оръдие, а след като то се счупва, започва да блъска стената с крака, обаче се превърта във въздуха и забива главата си в стената. Събаря от другата страна на стената статуя на Венера Милоска, като на последната се отчупва главата. Хипопотамът чува шума, идва, вижда падналата статуя и я нагласява под вълчата глава. Вълкът плаче, че не може да се измъкне и се заканва на Заека с „Ну погоди!“.

 

Докато Вълкът се пързаля в рицарска броня из залата на музея звучи мелодията „Дунавски вълни“ (на румънски: „Valurile Dunării“, на сръбски: „Дунавски валови“, „Dunavski valovi“) е известен валс, създаден от румънския композитор от сръбски произход Йосиф Иванович (Йон/Йован Иванович) през 1880 г. Той е сред най-известните румънски мелодии в света.