Епизод 10 – На строежа

Пролог

Вълкът в розов потник и с медальон на врата, си е направил пикник на една поляна. Наблизо се приземява селскостопански самолет. Към него тичат трима парашутисти – Лисице, Мече и Заека. Те влизат в самолета. Щом вижда Заека и Вълкът скача в самолета. Самолетът се издига, по едно време се чува сирена, светва червена лампа и парашутистите един по един започват да скачат. Вълкът хуква след Заека и също скача, но без парашут. Вижда как всички дърпат нещо на врата си и над тях се отваря парашут, дърпа медальона, но парашут не се появява. Вълкът пада последователно върху трите парашута, отскача като от батут и накрая достига този на Заека. От радост започва да танцува. Заекът вижда, че парашутът ще се приземи в едно езеро и дърпа въжетата, за да го отклони към сушата. От това Вълкът се плъзга и полита надолу. Приземява се през покрива на един кокошарник. Там го погва едър шарен петел. Вълкът едва успява да се оттърве, като бяга от кокошарника и се заканва на приземяващия се в далечината Заек: „Ну, Заяц, кукуреку… Э!.. погоди!“.

Основен сюжет

Заекът е на село и отива с кофа да си налее вода от кладенеца. Вълкът иска да хване Заека, но пада в кладенеца. Идва Патокът, изважда от кладенеца ведрото с Вълка и цапва Вълка по муцуната, като го праща отново в кладенеца. Идва Козелът и изважда ведрото с припадналия Вълк. Козелът залива Вълка с вода. Вълкът се свестява, но Козелът му се привижда като Заек. Изведнъж вижда рогатата козя глава и хуква ужасен да бяга. Съзира в полето Заека и го подгонва. Заекът влиза в една житна нива. Вълкът грабва една коса и започва да коси житото, но косата се счупва. Тогава Вълкът вижда комбайн, изхвърля комбайнера Язовец и започва да гони Заека, като междувременно ожънва и балира всичкото жито. След това скубе и балира зеле от зеленчуковата градина. Влиза в стопанския двор и започва да балира с комбайна кокошките и гъските. Накрая сам пада в комбайна и излиза опакован. Кучето-пазач вижда как Вълкът върши безобразия и стреля по него със сол. От болка Вълкът прелита през оградата, но продължава да гони Заека. Заекът скача от високия бряг в реката, а Вълкът скача на сухото. Тогава Вълкът взима въдицата на дремещ Мечок-рибар и се опитва с нея да улови Заека, но си закача панталоните и пада в реката без гащи. Вижда, че Заекът се качва на влака, грабва палтото на едно плашило и в този вид погва Заека из влака. Както се е засилил, Вълкът излита със задната врата на влака, пада на релсите и крещи: „Ну, погоди!“.