MashaL-960x420

Анимационният сериал за деца „Маша и Мечока“ става все по-популярен в България сред зрители от различни възрасти. Затова ние решихме да създадем сайт, където българските фенове ще могат да получат пълна и актуална информация за любимите си анимационни серии.

Анимационната поредица е направена по адаптация на едноименната руска приказка „Маша и Мечока“ (оригинално заглавие на руски „Маша и Медведь„).

За разлика от добрата, кротка и умна Маша в старата приказка, в анимационния сериал момиченцето е любопитно, подвижно и палаво. Новата Маша е изобретателна, но главно за пакости и лудории. Тя е дружелюбна, лесно се сприятелява с всички, обожава животните, обича да тича и да се смее. Момиченцето е наивно, добро и незлобливо, не вярва, че може да има врагове, не се страхува от нищо. Въпреки, че си пъха нослето навсякъде и смята всичко за нейна собственост, тя е готова винаги всичко да сподели с другите.

Другият главен герой – Мечока, някога е бил цирков артист, но вече се е оттеглил и си е направил къщичка в гората. Той също е добър, но обича спокойствието и тишината. Грижлив стопанин е, гледа пчели, градина, свири на различни инструменти, кара колело, също така е сръчен майстор – поправя и изобретява различни неща.

Историите в анимационният сериал разказват за приятелството между бившия цирков артист Мечока и малката весела хулиганка Маша, която не позволява да скучае не само той, но и всички горски жители.

С нахлуването на Маша, в живота на Мечока настъпва коренна промяна. Спокойствието и тишината отлитат надалече, а улегналият чичо Миша е въвлечен във въртоп от лудории. Машините пакости дразнят Мечока, но момиченцето спечелва доброто му сърце и прави дните му по-интересни. От своя страна чичо Миша учи малкото момиченце на мъдрост.

Анимационният сериал „Маша и Мечока“ ще донесе много радост и смях във вашия дом, тъй като освен за деца, той е подходящ за хора на всички възрасти. Трябва да се спомене, че заснемането е осъществено с най-съвременни компютърни технологии, за да стане ярък, невероятно живописен и много качествен.

Историите, разказани в епизодите от сериала, са забавни, остроумни, с обрати и невероятни изненади, а накрая има и някаква поука. Авторите са се стремили да запазят духа на старата добра приказка с това, че няма насилие и страшни неща – горските зверове са мили, любезни или смешни, а отрицателни герои практически няма. Сериалът може да се похвали с невероятен оптимистичен дух, с положителна енергия, която блика от всеки кадър, с атмосфера на безгрижна радост, детски игри и забави.Print

Сериите не са свързани помежду си, т.е. между тях няма единна сюжетна линия. Всяка следваща серия представлява отделен епизод от живота на Маша, Мечока и техните приятели в гората и е свързана с предишните епизоди само с общите персонажи и място на действие. Всеки отделен епизод може да се гледа като пълноценно анимационно филмче с напълно развит собствен сюжет. Филмът е привлякъл изключително добри сценаристи – сериите са кратки, но изпълнени с действие от първата до последната секунда и приковават вниманието на зрителите във всеки момент от живописното повествование.

По сериала са направени множество онлайн игри, а също така книжки за оцветяване и свързване, играчки, както и други артикули с образователна и забавна цел.

Приказката „Машенка и мечокътmasha-i-medved

Кой не знае тази стара и добра руска приказка, но нека отново припомним какво разказва тя:

Живели едно време дядо и баба. Имали си внучка – Машенка. Един ден дружките й тръгнали да събират гъби и ягоди в гората. Повикали и Машенка да отиде с тях.

– Дядо, бабо, – казала Машенка, – пуснете ме в гората с дружките ми!

Дядото и бабата отговорили:

– Върви, само гледай да не изоставаш от дружките си, за да не се изгубиш.

Отишли момичетата в гората, започнали да берат ягоди и гъби. И ето Машенка – дръвче след дръвче, плод след плод – се отдалечила от дружките си. Започнала да се вайка, започнала да ги вика, а приятелките й не чуват, не отговарят. Ходила, ходила Машенка из гората и съвсем се загубила. Влязла в най-големия пущинак, в най -гъстите гори. Гледа – има къщичка. Почукала Машенка на вратата – никой не отговорил. Бутнала вратата – и вратата се отворила. Влязла Машенка в къщичката, седнала на пейката пред прозореца. Седнала и мисли: „Кой ли живее тук? Защо никой не се вижда?…“

А в тази къщичка живеел най-големият мечок. Само че, сега не си бил вкъщи: бродел из гората. Върнал се вечерта мечокът, видял Машенка, зарадвал се.

– Аха, – казал, – сега няма да те пусна! Ще живееш при мен. Ще палиш печката, каша ще вариш, с каша ще ме храниш. Натъжила се Маша, затъгувала, но какво да се прави. Започнала да живее в къщичката при мечока. Мечокът по цял ден бродел из гората, а на Машенка заръчвал да не излиза никога от къщичката.

– А, ако избягаш, – казвал, – все едно, ще те намеря и тогава ще те изям!

Започнала да мисли Машенка, как да избяга от мечока. Наоколо гора, накъде да върви – не знае, да попита – няма кого… Мислила тя, мислила и измислила. Връща се веднъж мечокът от гората, а Машенка му казва:

Мечо, мечо, пусни ме за ден да отида до село, на баба и дядо питки да занеса.

– Не, – отговаря мечокът, – ще се загубиш в гората. Дай питките, аз ще ги занеса. Машенка само това и чакала! Изпекла пирожки, намерила голям, много голям сандък и казала на мечока:

– Ето, виж: в този сандък ще сложа пирожките, а ти ги занеси на баба и дядо. Само запомни: сандъка по пътя не отваряй, пирожки не взимай. Ще се кача на дъба и ще те гледам!

– Добре, – отговаря мечокът, – давай сандъка!

Машенка казва:

– Излез под навеса, за да видиш, дали не вали! Тъкмо излязъл мечокът под навеса и Машенка веднага скочила в сандъка, а на главата си сложила блюдото с пирожките. Върнал се мечокът, видял – сандъкът е готов. Метнал го на рамо и тръгнал към селото. Върви мечокът между елхите, броди между брезите, в долини се спуска, по хълмове се изкачва. Вървял, вървял, уморил се и рекъл: Ще седна на пън, пирожка ще изям! А Машенка от сандъка: Виждам! Виждам! На пън не сядай, пирожка не яж! Носи на баба, носи на дядо!

– Бре, колко силни очи, – рекъл си мечокът, – всичко вижда! Вдигнал сандъка и продължил нататък. Вървял – вървял, вървял – вървял, спрял, седнал и си рекъл: Ще седна на пън, пирожка ще изям! А Машенка от сандъка отново: Виждам! Виждам! На пън не сядай, пирожка не яж! Носи на баба, носи на дядо! Удивил се мечокът:

– Бре, че хитруша! На високо се качила, всичко вижда! – станал и продължил бързо. Стигнал в селото, намерил къщата, където бабата и дядото живеели и започнал с всички сили да чука на вратата: – Чук – чук – чук! Отключете, отворете! Донесъл съм ви питки от Машенка. А кучетата подушили мечока и се хвърлили върху него. Изплашил се мечокът, оставил сандъка пред вратата и се втурнал към гората без да се обръща назад. Излезли бабата и дядото пред вратата. Гледат – сандък оставен. – Какво има в сандъка? – попитала бабата. А дядото повдигнал капака, гледа и не вярва на очите си: в сандъка седи Машенка, живичка и здравичка. Започнали бабата и дядото да я прегръщат, да я целуват, умница да я наричат.

Герои

 

masha-i-mechoka

МАША

Момиченце на около шест години. Живее на една железопътна спирка. Маша е любознателна, палава и непослушна. В същото време е добра, отзивчива и непосредствена. За родителите й нищо не се казва, предполага се, че работят в града и оставят Маша сама по цял ден в стопанството. Но това явно не създава проблем, защото всички домашни и горски животни треперят при вида й и бързат да се скрият. Маша изпълва еднообразния и малко скучен живот в гората с нови краски, събития и приключения. Най-много досажда на Мечока, но те винаги намират общ език.

Маша е единственият персонаж-човек в сериала (освен Дядо Мраз, момиченчето-чукча от епизода „Фокус-мокус“ и Даша от епизода „Две за едно“). Маша говори на човешки език.

* Маша обича захарни петлета, сладки неща, обича да пипа, да фантазира, да играе с наградите и купите на Мечока, да играе на топка, да скача в кофа, да гледа анимации, да задава разни въпроси, да разказва приказки.
* Умее да прави „лунна походка“, понякога си присвива очите. Бърка ляво и дясно (епизода „Далечен роднина“).
* В изреченията често употребява два пъти „вече“: „Може ли вече да вечеряме вече? „, „Може ли вече да се попързаляме вече? „.
* Използва интересна дума — „лежим“ за режим на легло (съчетание от думите „режим“ и „лежа“).
* Владее някои хватки от ръкопашния бой (епизода „Далечен роднина“).
* Не готви много хубаво каша и пелмени (епизода „Маша хапва каша“ и „Приятен апетит“), но прекрасно прави сладко (епизода „Ден за сладко“).
* Не умее да играе хокей (епизодите „Новата метла“, „Когато всички са в къщи“) и лошо се пързаля на кънки (епизода „Празник на ледената пързалка“), затова пък много добре играе шах (епизода „Ход с коня“). Казва на шахматния кон „поник“ (от думата „пони“).
* Отлично си служи с ръчни дърводелски инструменти (епизодите „За първи път в първи клас“, „Хит на сезона“), умеет да свири на електрическа китара (епизода „Хит на сезона“).masha-i-mechoka-geroi

МЕЧОКА

Нарича се Миша и е цирков мечок в заслужен отдих. Живее в уютна къщичка, около която има градина с овощни дървета и зеленчуци. В средата на градината се намира пчелин – как си представяте мечка без мед! В къщичката има всички удобства на цивилизацията – телефон, електричество, водопровод и даже има пощенска кутия. Чичо Миша има много циркови награди и афиши с негови номера. Почти във всяка серия на филма на Мечока му се налага да си припомни номерата и триковете, които е научил в цирка – да кара велосипед, зимни и ролкови кънки, да жонглира и много други. Срещата му с Маша променя коренно живота му – тя изпълва ежедневието му с нови събития и ярки цветове.

Миша не умее да говори на човешки език, но го разбира. С Маша контактува главно с жестове, които съпровожда с ръмжене в разни тоналности, но в епизода „За първи път в първи клас“ Мечока показва на Маша буквите, като отчетливо ги произнася.

* Мечока обича тишината, уюта, риболова, меда и футбола.
* Грижливо съхранява отличията си и понякога лъска до блясък купите и медалите.
* Свири на китара, тромбон и пиано.
* Бои се от Машините лудории и понякога наказва Маша да стои в ъгъла.

 

Второстепенни герои

Мечката — възлюблената на Мечока и втори женски персонаж.

Заека — приятел на Маша и Мечока. Често, както и Миша, страда от Машините пакости. Понякога се крие в градината заедно с Мечока, но най-често краде от градината моркови.

Вълците – тези повече забавни, отколкото страшни персонажи, по-често страдат от Маша, отколкото да излизат победители.

Катеричката – отвръща на хулиганствата на Маша, като хвърля борови шишарки.

Ежко – рядко участва в лудориите на Маша, не обича, когато Маша му разваля гъбите и ягодите.

Пандата — племенник на Миша. Съперник на Маша.

Домашните животни — Козела, Кокошките, Петела, Свинята и Кучето живеят в двора на Маша и се крият от нея където заварят. Единственото животно, което не се бои от Маша е Свинята на име Роза.

Тигъра — стар приятел на Мечока от цирка.

Пингвинчето — осиновен син на Миша. Подхвърлен е на Мечока във вид на яйце, възпитан от Маша и Миша, а след това е изпратен у дома в Антарктида на самолет.

Дядо Мраз — дребен старец на ръст почти колкото Маша.

Хималайския мечок — решителен, късметлия, физически развит, истински мачо.

Пчелите — зли и агресивни. Но в епизода „Фотография“ са представени много забавни.

Даша — сестра на Маша. Появява се в епизода „Две за едно“. Носи сини очила и същите сукман и забрадка като Маша. Страхува се от Мечока.